ИСТОРИЯТА НА ТОГО
ИСТОРИЯТА НА ТОГО
Превод:
Юлия Велкова
Статията е публикувана в списание
“МИЛИОНИ ПРИЯТЕЛИ", бр. No28/4 от 2000г
Повечето от породите имат по един екземпляр, който по една или друга причина бива издиган като легенда и с него се сравняват всички следващи поколения. Като се хвърли поглед назад към историята на сибирските хъскита, винаги от белия замръзнал пейзаж на миналото изниква Того - малък, тъмен, компактен, хитър и с изключение на онази уравновесеност и безотказно изпълнение на командите - като истинско сибирско хъски - невъзмутимо своенравен.
Того е роден в развъдника на Леонард Сепала в Литъл Крийк, Аляска вероятно през 1915 или 1916 година и наречен на името на един известен японски адмирал. Негов баща бил Сагън - водачът на Сепала, който довел впряга на сибирските хъскита до загуба и след това до победа в надбягванията със залози, съответно през 1914 и 1915 година. Майката на Того се казвала Доли. Той бил единственото родено кученце и по думите на Сепала бил самотен, понякога навъсен и често палав.
Първо той принадлежал на Виктор Андерсън, но когато се оказало, че му създава прекалено много грижи, Андерсън го върнал на Сепала на възраст около шест месеца. Тогава Сепала дал кученцето на една жена, която искала да си има домашен любимец. И въпреки извънредно голямото внимание, с което Того бил обграден, той непрекъснато късал синджира си, скачал през прозореца или намирал друг начин да се измъкне и се завръщал в Литъл Крийк. Накрая Леонард Сепала отстъпил, прибрал кучето и решил да го задържи. Щастлив от завръщането си в единственото обкръжение, което явно му харесвало, той тичал из заобикалящата го тундра до насита, тичал свободно след впряга, което изглежда особено го привличало. Но скоро това започнало да дразни Сепала, защото Того не обичал нищо повече от това да профучи край впряга, търсейки шанс да гризне ухото на някое от кучетата, като след това бързо се отдалечавал.
Когато през ноември Сепала планирал пътуване до Дайм Крийк, той оставил Того в голямо заградено място с висока над два метра телена ограда, като инструктирал гледача в развъдника да не пуска кучето, докато не минат няколко дни след отпътуването на впряга. Того не показал никакъв външен признак на разочарование от това, че е изоставен, което било съвсем нетипично за него. Обаче същата нощ той опитал да прескочи оградата - и почти успял, но единия му заден крак се закачил за телта, и когато гледачът излязъл, за да види какво става, видял кучето да виси със задните крака нагоре от външната страна на оградата с лоша отворена рана на единия крак. Изглежда обаче, единствената грижа на кучето била да настигне впряга, защото когато гледачът го свалил долу, то бързо изчезнало в нощта.
Същата нощ Сепала лагерувал в Соломон. Когато потеглил на следващата сутрин, забелязал, че впрягът започнал да тегли с необичайна скорост. Тогава той помислил, че кучетата вероятно са надушили следа на северен елен. Но щом слънцето изгряло и вятърът утихнал, Сепала видял отпред нещо, което му се сторило, че е лисица. Едва вярвайки на очите си скоро той проумял, че това е Того. Точно в този момент Того връхлетял върху впряга, хапейки водача за ухото, докато минавал - точно както обичал да прави и успял да създаде хаос. След като превързал крака на кучето си, Сепала решил, че няма какво друго да прави с един осеммесечен немирник, освен да опита да го впрегне с другите кучета. Както се прави обикновено с новите кучета - той бил впрегнат далеч назад, така че Сепала да може да го държи под око. Обаче веднъж впрегнат, Того тръгнал като ветеран, като че ли това бил шансът, който чакал. И докато денят напредвал, той продължавал да работи по-усърдно, от което и да е възрастно куче от впряга. Така постепенно бил пропуснат напред, докато към края на деня той всъщност си разделял водачеството с опитния водач на впряга.
Едва ли има нужда да се казва, че Сепала едва вярвал на очите си. Пред него било едно осеммесечно куче, което никога не било впрягано, което имало наранен крак, и което през своя първи ден изминало 75 мили, теглейки начело на опитния впряг. От този ден нататък Того станал фаворитът, от който зависело всичко.
Не е съвсем ясно, кога точно Того е станал напълно квалифициран водач на впряга на Сепала. Неговото първо голямо и важно състезание било Бордън Маратон през 1918 г. Със сигурност се знае, че именно той е бил водачът в много от състезанията, които последвали тези надбягвания, и че през годините на своето водачество той спечелил титлата на "най-много пропътувалото куче в света", изминало по преценка на Сепала приблизително пет хиляди мили през своята кариера по трасетата.
През 1925 г. Того бил този, когото Сепала избрал да води впряга, който трябвало да донесе жизненоважния серум за обхванатия от дифтеритна епидемия град Ном. Това събитие станало легендарно и останало в историята известно под името "Дългото препускане за серум". И по време на това препускане, според Сепала, известният водач работил по-усилено и по-добре от всякога. Но изминатите мили си казали думата и това бил последния дълъг пробег, който вече стария Того направил (той бил вече към 10-годишен). Докато той изминал около 340 мили заради серума и останал след това завинаги куц, не е изненадващо, че мнозина останали смаяни, когато репортерите от Щатите прославили кучето наречено Балто - едно от кучетата на втора линия, което Сепала оставил зад себе си с неговия второстепенен впряг, и което Гунар Касън използвал за последните 50 мили до Ном, за да предаде серума. Репортерите просто дали на Балто рекордът на Того като водач това го направило известен, като "великия състезателен водач" в Аляска. В резултат на това, статуята, която била издигната в Сентръл Парк в Ню Йорк, за да се отдаде почит на събитието, носи името на Балто, вместо на Того.
За щастие обаче славата не е кучешки стремеж и Того изживял остатъка от живота си с всички удобства, грижи и внимание, които достойно заслужил. Докато пътувал в Щатите, Сепала го подарил на Елизабет Рикър, чувствайки, че животът му ще бъде по-лесен в нейния развъдник и ще бъде по-подходящ за неговата възраст. Именно в този развъдник в Поланд Спринг, щата Мейн, той умира на 5 декември 1929 г.
Тялото на Того било взето в Пибоди Мюзиъм в Йейлския университет, където Ралф Морил го подготвил за изложение с други известни кучета. Впоследствие той бил преместен в Шелбърнския музей близо до Бърлингтон, щата Вермонт. Там всяко лято почитателите на сибирските хъскита от цялата страна идват да засвидетелстват своето уважение към кучето, което повече от всяко друго символизира думите написани под статуята на Балто. Те гласят:
600 мили през неравен лед, през коварни води, през арктическите
снежни бури от Ненана в
помощ на засегнатия Ном през зимата на 1925 г.
Издръжливост.
Преданост.
Интелект"