ЦВЕТОВЕТЕ ПРИ СИБИРСКОТО ХЪСКИ

 Зонарно смолисточерно: Това са черно-бели кучета, които се различават от смолисточерните единствено по вида на косъма, който е зонарен. Останалите характерни особености на кучетата с това оцветяване са идентични с тези при смолисточерните. 

  

Черно и бяло: Тази космена покривка е на цвят по светла версия на горната със зонарен косъм.  

Подкъсъмът може да бъде бежов, бял или тъмносив, а също така и в комбинация от тези цветове, както често се случва. Пигментът може да бъде ограничен само по горните части на кучето. На места може да има изсветляване на козината, което дава представа за не толкова наситен цвят. Често се случва по средата черният косъм да бъде с жълта или червена шарка, което дава прошарващ ефект на външен вид.    

 

Сребристо черно: Кучетата с този вид космена покривка са винаги със зонарен косъм и с бял или тъмносив подкосъм. При тях не се появяват жълти или червени тонове. Когато има разместващи цвета фактори, цялостният ефект е синкав. Пигментът е ограничен, както по тялото, така и по самия косъм.    

 

Червеникаво-черно: Червеникавият оттенък на космената покривка, получен от по-малкото червени косми измежду черните, не бива да се бърка с изгоряла от слънцето козина или със стара и изсъхнала такава. Косъмът на кучетата с това оцветяване може да бъде, както монохромен, така и зонарен. Подкосъмът е с тъмносив, бежов или бял цвят. Тези кучета имат цялостен червен оттенък, който често изсветлява зад ушите, над скакателните стави и по средата на опашката.    

Основната разлика между черните и сивите кучета е видът на косъма. Всички сиви кучета са със зонарен косъм. При тях черният пигмент е ограничен върху по-малка част от отделния косъм, а и както често се случва - пигментът е ограничен и по тялото на тези кучета. Подкосъмът обикновено е бежов или сребрист, често в комбинация с тъмносив. Понякога е трудно да се различи сибирско хъски със светло черна козина от такова с тъмносива. В такива случаи решаващо значение има общият вид на кучето. Това е най-разпространеният цвят между сибирските хъскита. 

Вълчосиво: Наличието на агути-ген дава един топъл нюанс на цвета на козината с елементи от бежово, кафеникаво, жълто или рижо – зад ушите, над скакатерните стави, около холката и хълбоците на кучето. Подкосъмът е бежов Пигментът може да се разпростира по цялото тяло, но не е ограничен по косъма на тези кучета. 

Сребристосиво: При този вид космена покривка има пълно ограничение на топлите тонове, което  придава сребрист оттенък на кучето. Подкосъмът е сребрист или бял, а основният косъм е оцветен в бяло или сребристо, като само върхът му е пигментиран в черно. Тоновете могат да бъдат почти сини, като се придружават с тъмносиво синкав нос. Когато това стане, цветът трябва да бъде отнесен към сребристо-син. Той може за бъде също по-тъмен или по-светъл по тоналност.  

Средносиво: Това е най-често срещаният цвят на космената покривка при сивите сибирски хъскита. Тя позволява червени и жълти нюанси, но не до пълната им дълбочина, тъй като някои генетични фактори ги ограничават, но не напълно. Подкосъмът е обикновено сребрист и бежов като цветовете се смесват. Пигментът може да бъде разпространен по цялото тяло или ограничен.

Тюленовосиво: Обикновено се среща при аляските маламути. Подкосъмът и светлите части са бежови или жълти, като се прибавят и много червени тонове. Покривният косъм е монохромен и е черен. Това много рядко срещано оцветяване при сибирските хъскита е по-близко свързано с “блек енд тен” окраските при другите породи. 

Обикновено тази окраска се среща при индианските кучета. Това е така нареченото “Диво оцветяване” на козината. Това особено оцветяване изисква и определени маски и петна. Трябва да се отбележи обаче, че по-често се срещат кучета частично оцветени в агути окраска. Светлият рисунък е винаги кремав на цвят, а маската е винаги тъмна. Пигментът е разпространен по цялото тяло и няма изсветляване на основния цвят. Подкосъмът е тъмносив. Покривният косъм е винаги зонарно оцветен, като коренът и върхът му са черни, а средната част е жълта. Прошарващ ефект може да се получи обикновено към гърба и таза. Носът, очните линии, устните и възглавничките на тези кучета са изключително черни и те много често имат черни нокти и много черни мустаци. Този тип оцветяване не се среща често, а напротив, но не рядко се бърка с вълчосивото. 

Съществуват два вида кафяви сибирски хъскита, които са абсолютно различни един от друг. Най често срещаният е кафявия (бакърен), докато самурения е сравнително рядък и може да се опише като оттенък или отсянка на агути оцветяването. Кафявите кучета са с червеникавокафяви нос, очни линии, устни и възглавнички на лапите. При самуреното оцветяване тези точки са с черен пигмент, както и косъмът им е с черен връх, а останалата му част е нюанс на червеното. 

Косъмът може да бъде както монохромен, така и зонарно оцветен. Подкосъмът може да бъде бакърен, светлочервен или кафяв, а при кучетата със зонарен косъм може да бъде и кремав. Пигментът може да бъде разпространен надолу по цялото тяло или да бъде ограничен до горните му части, също както и по отделния косъм. Този вид окраска може да варира в зависимост от наситеността на цвета – от лимонено жълто до шоколадово кафяво. 

Рижавокафяв: Това е тоналност с повече жълт отколкото червен нюанс на косъма.

Шоколадовокафяв: Това е тоналност с много наситен цвят в дълбочина. Подкосъмът е кафяв или червеникавокафяв. Това оцветяване е най-тъмното от всички нюанси на кафявото. 

Червенокафяв: При това оцветяване, цветът е с повече червен отколкото жълт нюанс на косъма, но като цяло е светла окраска. 

При него винаги са черни носът, устните, очните линии и възглавничките на лапите и винаги косъмът завършва с черен връх. Подкосъмът е червен шоколадов или риж, но никога бежов, както при вълчосивите кучета. Хъскитата с този вид оцветяване са много редки. Някои от тях могат да се родят почти вълчосиви, но с възрастта избиват червените тонове.

Има два основни вида бели хъскита като генетика на цвета. Чисто белия цвят се получава при пълно ограничаване на пигмента, а сивожълтеникаво белия цвят е резултат от генетично оксидиране на черния цвят. При сивожълтеникаво-белите хъскита се забелязват някои светлобежови или светлосиви нюанси, като обикновено имат едва забележими маски.

  

Светлобежово и бяло: Сравнително рядък цвят. Светлобежовия цвят потъмнява с възрастта. Обикновено се забелязва повече през зимата, отколкото през лятото. Тези хъскита нямат черно по козината си, но са с черен пигмент на носа, устните, очните линии и възглавничките. 

Чисто бял: Косъмът може да бъде монохромен или оцветен със сребрист връх. Подкосъмът е бял или сребрист. Иначе из козината може да се срещнат единични черни косми. Тези кучета могат да са с черни или червеникавокафяви нос, устни, очни линии и възглавнички на лапите. 

Това са бели сибирски хъскита, при които пигментът е ограничен и оставя петна от дадения цвят по тялото на кучето и се получават т.нар. петнисти кучета. При тях подкосъмът е винаги бял или сребрист. Косъмът на пигментираните участъци на кучето може да бъде както монохромен така и зонарен. Носът, устните, очните линии и възглавничките са черни при кучетата с черни или сиви петна и червеникавокафяви при кафяво опетнените. При този тип оцветяване може да се срещнат и депигментации в тези точки.