ПОРОДАТА В БЪЛГАРИЯ

Статията е публикувана в списание
“Моят приятел кучето” - 1998

Сибирското хъски се появи в нашата страна в края на 80-те години. Породата беше забелязана и придоби популярност благодарение на първите кучета внесени от българи, живяли и работили в чужбина. Това са кучета предимно от Белгия, Германия, Франция, Канада, САЩ, Русия. Те дават и първоначалната представа за хъскито у нас. Днес най-старото хъски е вече на 12 години. Любителите на кучетата са впечатлени от породата и проявяват голям интерес. Появяват се и първите кучила, повечето, от които са получени от кръстосването с лайки или "немски овчарки" от местен тип. За съжаление това е началото, което по-нататък се развива стихийно и неконтролируемо. Голяма част от кучетата тогава са внесени от любители, впечатлени от хъскито, без знания за породата и най-често - без каквато и да е киноложка култура. За това и повечето са без родословни документи, някои от тях дори не са съвсем типични за породата (и с редки изключения) притежават дисквалифициращи ги от по-нататъшно развъждане пороци. Независимо от това, популярността расте, търсенето е голямо, цените високи, а качеството критично. Докато първите хъскита, внесени в България, бяха предимно черно-бели (такава беше представата за тях), то днес е налице богата цветова гама. През 1993-1994 година започва и по-оживен внос на хъскита от търговците на кучета. Внасят се цели кучила, взети от някъде евтино, за да се продадат тук скъпо. Появяват се кучета с добро качество и родословни документи, но биват кръстосвани по симпатия, безразборно или по някакви грешни критерии, измислени от самите им собственици. И резултатите са налице - появява се потомство, в което недостатъците и пороците се наслагват, прибавят се нови, и по този начин полученото потомство е по-лошо от родителите си с цял букет аномалии. (И така до около 1995-1996 година почти няма родени в България качествени кученца с доказателства за техния произход). Някои от кучетата се развъждат с чисто комерсиални цели. Много от собствениците и до днес на знаят, че отглежданото то тях куче е мелез, а и да знаят не искат да разберат последствията и продължават ад бълват кученца. Много от мъжките се кръстосват с каквото им падне, дори и с безпородни кучки, а някои от женските раждат от неизвестни бащи. Синеоките кученца биват продавани за хъскита или в случаите, когато все пак някой добросъвестен собственик каже истината, в следващото поколение се "затвърждава" пак с някакво хъски и според "компетентните" породата вече е чиста.

Невероятно, но факт е и големият процент на смъртност при подрастващите и младите кучета. По данни до 1995 година цифрата е близо 73%!!! Причините за това се коренят предимно в липсата на киноложка култура, небрежното отношение и непознаване на породното поведение. Представите на повечето хора у нас за хъскито все още на са точни, ясни и правилни. За тях то е грамадно, яко, мощно куче - високо около 65-70 см. при холката, та дори и повече. Наистина има и такива кучета, които са просто красиви. Собствениците им не искат да разберат, че стандарта на породата е един и не е написан тук в България, за да отговаря на местните кучета. И при всяко сериозно или не желано отклонение не трябва да има компромиси, защото това е порода запазена с векове, и това са толкова години овеществен човешки труд. За да може един ден, когато се срещнат две кучета от различни краища на света - те да отговарят на едни и същи критерии, иначе кое от тях бихме нарекли сибирско хъски? Една погрешна стъпка е достатъчна да се опорочат гено-типовете за дълго и постигнатото с много усилия да рухне изведнъж. Сибирското хъски не е само "сини очи", но за съжаление за някои хора това е единствения критерий. Можете да чуете всякакви мнения: ако хъскито не е с две сини очи - значи не е чисто, или ако не е с едно синьо и едно кафяво - не е расово. Нека тези хора просто се запознаят със стандарта, който разрешава и две напълно кафяви очи.

Цените на хъскитата са също обект на обсъждане, защото хъскито е скъпо куче, макар, че може да се каже, че цената сериозно е спаднала в сравнение с 1994 година, когато кучетата се продаваха за 1,200 - 1,700 германски марки. Ясно е, че злоупотребите са много. Някои собственици превърнаха кучетата си в доходен бизнес - женските се заплождат два пъти годишно, развъждането им започва едва навършили година. Как се отглеждат тези кучета и при какви условия е въпрос на жалко съществуване. Вече имаме кучета с невъобразими коктейли от пороци и недостатъци. Имаме всякакви отклонения от ножицевидната захапка, липса на 1, 2, 3 … функционални зъба, избиват всякакви рецесиви, има криптохрити, наследствени болести, епилептици, очни проблеми и т.н. и т.н., кученца се раждат с незатворено небце. Какъв смисъл има в това? За тези, които знаят, че вървят по грешния път, и въпреки това продължават, компромиси не може да има. Към тях са въпросите ми: Защо продължавате да разпространявате вредните гени в породата, която толкова много сте обикнали? Това е вероятно любимата ви порода - защо я израждате?

Породата се нарича и с имена: аляско хъски, сибирска овчарка, сибирски вълк и тем подобни. Аляското хъски не е призната порода, кучетата са доста различни, имат кръв от други породи, ценят се предимно работните качества, и ако кучето е кръстоска с със сибирско хъски - това не му дава правото да се нарича аляско хъски. Няма информация до сега някой да е внасял такова куче. Порода сибирска овчарка не съществува, а сибирските вълци или лисици си живеят в Сибир и по-добре да ги оставим на мира - те не са кучета.

Като че ли забравихме и предназначението на сибирското хъски - работа във впряг и няма смисъл да го превръщаме в нещо друго. Отглежданите у нас кучета не знаят какво е това, а и хората не стигат по-далеч от тях. Макар и да има ентусиасти, които се занимават с кучетата си в тази насока, те все още са далеч от това, което трябва да е в действителност. До момента никой не отглежда повече от три хъскита за тази цел. Това изисква определени условия за отглеждане, изисква умение при обучаването, време, постоянство и естествено е трудно, особено с първите. Прави впечатление, че вече много хора се интересуват, събират предварителна информация, проучват и започват да разбират за какво става дума, обмислят покупката на куче, следят поколенията на кучетата си. Внесоха се и кучета с добри качества, които ги оправдаха и в поколенията си от контролирани връзки. Когато говорим все пак за качествените кучета - у нас качеството е средно. Почти няма кучета от световно известни линии и развъдници, а и те са по джоба на малцина от нас. Но все пак, тези, които малко или повече се доближават до тях определят насоката, в която трябва да се върви, чрез подходящи методи на отбор и подбор. Трябва да се обърне по-голямо внимание на хъскитата и в провинцията, където има добри екземпляри.

Нека обаче бъдещите купувачи на хъскита да внимават: родословията на майката и бащата все още не са гаранция за тяхното качество и включването им в развъдната дейност. Дори и да си внесете сами или поръчате куче от чужбина - няма гаранции, че няма да ви излъжат. А и много родословия се издават по неправомерен начин. Най-добре е да се обърнете за съвет или консултация към експерти на породата, които ще ви помогнат да намерите желаното то вас куче, ще ви предоставят желаната информация и ще ви консултират при отглеждането, възпитанието и понататъшното развъждане. Знайте, че дори на киноложките изложби се случва да се получат незаслужени титли, от недоглеждане или по друг начин. И това го има!
В заключение искам да кажа, че развитието и разцвета на сибирското хъски у нас трябва да си помогнем всички, като целим избягване грешките, с безкомпромисност към тези, които умишлено ги правят.